Трансперсонална Психология

Целта на енциклопедията е да даде на читателя лаконични обобщения на информацията за най-важните теми в психологията и невронауката.

Трансперсоналната психология има крактка история, но дълго минало. Като клон на психологията се появява в края , на 60-те години като надстройка на хуманистичната психология. Като област на човешки интерес обаче трансперсоналната психология произлиза още от предисторическите времена. През 1902 г. Уилям Джеймс пише за трансперсонални феномени. Карл Юнг е очевидно първият автор, който говори за „трансперсонално безсъзнателно”, термин, който използва синонимно на „колективно безсъзнателно”. Концепцията на Юнг за архетиповете, синхрона и колективното безсъзнателно са имали голямо влияние върху авторите в тази област. Много трансперсонални психолози виждат възникващата традиция като интеграция на древната мъдрост и модерната наука и сближаване между източния мистицизъм и западния рационализъм.

„Трансперсонално” буквално означава през или отвъд отделния човек или психика. То се отнася до разширяване или експанзия на съзнанието отвъд обичайните его-граници и ограничения на времето и/или пространството и се занимава с аспекти на психологията, свързани с „най-висшите човешки способности и възможности, които нямат системно място в позитивистичната или бихевиористичната теория („първата сила”), класическата психоаналитична теория („втората сила”) или хуманистичната психология („третата сила”). Тази оформяща се „четвърта сила” покрива емпиричното изследване, прилоцжения и теоретизации за широк обхват от теми и като ценности, единно съзнание, мистицизъм, свещеност на всекидневния живот, космическо съзнание, индивидуална и видова синергичност, духовни пътища, теории и практики на медитация, съчувствие и трансперсонално сътрудничество. Системите от убеждения са особенно важни, защото те надскачат Аза и включват идентификация с по-широки ценности и цели на групите и обществата, които често мотивират напълно развитото неегоистично човешко същество. Един от принципите на трансперсоналната переспектива е необходимостта да се изследват системите убеждения. Фактически трансперсоналната переспектива е метапереспектива, която препоръчва изучаването на относителните достойнства на различните системи убеждения.

Голяма част от обосновката на трансперсоналната психология започва с поставянето под съмнение на базата на знанието в ортодоксалната научна психология. Трансперсоналната позиция е, че съшествуват няколко начина за получаване и доказване на знанието, които би трябвало да бъдат важни за психологията. Променените състояния на съзнанието ( както е при сънищата, транса, екстаза, страхопочитанието или хипнотичните състояния или под въздействието на психотропични вещества) може би имат специални закони, различни от онези, които действат в обикновен буден живот. Т. Тарт представя дълъг списък от предположения или общоприети убеждения на западната наука, които трябва да се преразгледат, ако искаме да имаме пълна психология на човешкия опит и поведение. Тарт, който приравнява трансперсоналното с духовното, настоява за значението на изучаването на феномени, които са мистични, субективни и мимолетни феномени, които са наистина приемани в много култури. Някой психолози отбелязват, че те са особенно трудни за описване или изучаване, защото се свързват с преработката в предимно дясната половина на мозъка, докато по-голяма част от науката до голяма степен се предава линейно в думи и числа. Рационалната, вербална половина на мозъка е доминираща в западния научен светоглед.

Дори в природните науки трансперсоналните учени създават възможности за, обяснения на феномени, които се различават от общите закони на каузалността чрез използване на такива понятия като „формираща причиност” и „синхроност”. Въпреки че много видни учени са били заинтригувани от концепцията на Юнг за синхроността (смислено, но акаузално сливане на събития), едва наскоро науката започна да разглежда такива неконвенционални феномени – събитие извън последователността „пространство-време-причина-следствие”. Това става възможно благодарение на радикалните открития на модерната физика, които представят светоглед, така радикален и с такива дълбоки последствия, че променя самата оснаова на науката. Трансперсоналните психолози разгелждат съвремените префформулировки във философията, психологията, невропсихологията и физиката като пряко предизвикателство към това което обикновено се нарича „обективна реалност”.

Кохерентна организация на изследванията и теорията в трансперсоналната психология тепърва трябва да се разработва. За изследванията съществуват много възможности. Един аспект на йога, който някога се е считал за мистичен и непроверен, вече е придвижен на „норманалата” арена на психологията, а именно контролът върху автономните телесни функции, предизвикал множество изследвания и приложения в биологичната обратна връзка. Друга често срещана трансперсонална тема, която изглежда ,се приема е медитацията. Уолш прави преглед на литературата и защитава медитацията като нескъпа, саморегулирана и ефективна процедура, която може да доведе до най-дълбоки трансформации в идентичността, жизнения стил и отношенията със света.

В съюз със своя предшественик – хуманистчната психология, трансперсоналната психология заема антиредукционистична позиция към източниците на човешкият опит и се фокусира върху феноменологията на съзнанието – особено върху онези състояния на съзнанието, които видимо надскачат впечатлението за лична изолация, централност и самодостатъчност. Като интердисциплинарно и кроскултурно движение, трансперсоналната ориентация представя много предизвикателства към конвеницоналната психология. Със силна подкрепа от някой области на модерната физика, тя представя също и много предизвикателства на често срещаните становища за линейността, каузалността, фиксираното взаимоотношение пространство-време и чисто механистично гледище за вселената. Не е необходимо да се казва, че наченките на трансперсоналната психология пораждат голям скептицизъм.

Н. СЪНДБЪРГ

К. КРОЙЦЪР